Прочетен: 436 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 12.08.2016 00:03
Сърцето ми е пеперуда,
прикрито в какавидата живот.
Обвито с нишки на заблуда,
не ще остане дълго в тоз обков.
Усещам вътре силата, с която две крилца трептят.
Докосват връхчетата си галантно,
със слънчевите лъчи да заблестят.
Усещам порива отвътре
със всеки удар на крилцата.
Нежно нишките разкъсвам,
и все по- близо стигам светлината.
И ето ме навън се рея,
подухван от топлия бриз.
На къде ли съм тръгнал- не зная.
А и що ли ми трябва да зная, ако роден съм, за да гадая.
Сърцето ми е пеперуда,
лети, мечтае и обича.
Лудостта е моята възбуда.
Времето ми - враг, и ме повлича,
все по- близко до смъртта.
Живея бясно, бързо, без почивка.
Неща интриги, злоба и лъжа.
Ценна е моята усмивка,
но аз на всеки ще я подаря.
Летя със скоростта, в най-бързата лента.
Напитката ми не разливай ти!
Специален е акомпанимента.
Ти мой истински приятел бъди.
Ти знаеш ли колко е ценна всяка миля от магистралата живот,
Прощавай, бързам, нямам време,
но позволи ми, като за последно, кратък анекдот.
Сърцето ми е пеперуда.
Сега у нечий друг кош трепти.
Не вярвай на смърта, тя е заблуда!
Не съм си тръгвал аз оттук.
© MS
Любовна лирика от Георги Константинов
ЧЕСТИТ СВЕТОВЕН ДЕН НА КНИГАТА И НА АВТО...