Като малка често си водих дневници, в които описвах преживяното през деня. Освен,че беше модерно, изпитвах нужда да уловя мислите си, да ги прикова на лист хартия с връхчето на любимата си химикалка и да ги запечатам на страниците в дневника, за да ги препрочитам след ден, два... година,с мъдър поглед над отминалите събития.
Воденето на дневник започна в шести клас и продължи до трети курс на мечтания ми университет. Никога не запазих нито един от дневниците си от страх, че някой ще ги намери и ще надникне неканен в тайната ми автобиография. Страхувах се да остана неразбрана и комична в погледа на натрапника си и всички негови евентуални последователи, затова и нито една страничка от житейската ми история не ме последва в настоящето. Погрижих се добре да захвърля дебелия луксозен фирмен тефтер, който представляваше последния ми дневник, в контейнера пред блока, точно в деня отреден за почистването на същия от местната комунална фирма. Сбогом дневник, сбогом свръхсекретни тайни, включващи имената и подробното описание на чисто платоническите ми обекти на влюбване. Влизам в част с нечия максима, прочетена в лексикона ми от пети клас - " Мозъкът ми е най-доброто м́ясто за водене на дневник". 

  Благодарна съм за интернет пространството. Вече мога да си пиша съчиненията, да ги засекретя с парола, а дори и някой да ги открие- псевдонима ми ме прикрива умело.Всъщност чувството за сигурност е само малък бонус. Гостоприемството на интернет пространството е от значение, възможността, която предоставя да уловя и съхраня моментите от моя живот, който не допускам да останат незапечатани, изгубени във времето.Не желая да разголя душата си и да я "кача" на стената на любимата си социална мрежа, както правят някои момичета с провокативно селфи, а сетне да очакам валежи от харесвания и споделяния. Желая единствено да оставя приятно чувство във всеки човек, близък и далечен, отделящ от времето си да прочете тези така далеч от съвършени мои писания. 

© MS