Прочетен: 222 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.08.2016 16:57
Често в съня ми идваш
нечакан и неканен гост,
с усмивка ти сърцето нежно милваш,
Омайваш ме с твойта мъжка мощ.
Питам се каква е тази сила,
тайнствена и необяснима.
Защо когато пътищата се разделят,
душите копнеят да споделят.
Реално е, че с теб започвам с почти един и същи пръв адрес.
Първи стъпки и наука,
всичко под едно небе в превес.
Дори звездите ни са подредени в едно съзвездие за нас.
Всичко е в ръцете на съдбата,
но птичката веднъж, тя само каца.
Разсееш ли се милвайки я по крилата,
отлита тя, а ти сама оставаш с шепа от перата.
Наяве - разстояния далечни,
пътеки със настилки пресни;
Мечти неизвестни,
Блясък, домове със половинки честни.
Нощ е, очите си уморени притварям.
Не те мисля, но и не те забравям.
Пътувам, галантно се рея във пространство и време.
В тълпата, аз път си проправям.
Усмивка топла, искри в очите горят.
Ето ме, и сетне до тебе аз сядам.
Чувства, мисли, желания.. всичко на теб да изповядам.
© MS
Опит за усмихната приказка за тъжното
Опит за подсказване